SOFIA MUSIC WEEKS-Calend'Art

OPERA&PHILHARMONIC SOCIETY - PLOVDIV

Central Square 1

Plovdiv 4000 Bulgaria

tel: +359 32 625189

fax: +359 32 633945

Сергей Прокофиев -

Симфония-концертанте

за виолончело и оркестър в

ми минор, оп. 125

Andante

Allegro giusto

Andante con moto

Красимир Кюркчийски -

Концерт за пиано и оркестър № 1

Allegro

Andante

Allegro vivo

Пловдивският симфоничен оркестър е първия извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив - най-големия културен център на легендарна Тракия.

Вследствие на реформи и структурни промени през годините, съставът е титулуван първоначално Държавен симфоничен оркестър, впоследствие Държавна филхармония, а от 1999г. е част от Оперно-филхармонично дружество - Пловдив.

Днес съставът е комплектован от над 100 висококвалифицирани инструменталисти, които имат богат репертоар от класическа и съвременна симфонична и оперна музика. Оттук започват кариерата си концертмайсторите на престижните оркестри на Радио Хилверсон (Мичо Димитров), на Щатскапеле - Дрезден (Ганчо Ганев), Метрополитен опера (Елмира Дърварова). Като оркестрант от Пловдивска филхармония започва професионалния си път световноизвестното сопрано Красимира Стоянова.

Главните диригенти на оркестъра включват имената на Влади Симеонов, Руслан Райчев, Месру Мехмедов, Добрин Петков, Димитър Манолов, Владимир Гяуров, Борислав Иванов, Найден Тодоров, Георги Димитров. Оркестърът е свирил под диригентството на Емил Чакъров, Румен Байраков и изтъкнатите български композитори Иван Спасов, Александър Владигеров, Васил Казанджиев.

Сред гостуващите диригенти се открояват имената на забележителни музиканти от страната и чужбина: Константин Илиев, Васил Стефанов, Иван Маринов, Йордан Дафов, Иван Вульпе, Емил Табаков , Алексей Измирлиев, Кирил Кондрашин, Константин Иванов, Алън Буш, Карел Анчерл, Витолд Ровицки, Станислав Скровачевски, Арвид Янсонс, Янош Ференчик, Карло Цекки, Ян Кренц, Мишел Пласон, Арнолд Кац, Енрике Батиста и др.

В дългия списък на солистите, осъществили паметни концерти с оркестъра са световноизвестни музиканти като Дмитрий Шостакович, Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Даниил Шафран, Руджиеро Ричи, Хенри Шеринг, Игор Ойстрах, Леонид Коган, Валерий Климов, Сикейра Коста, Сиприен Кацарис и Юри Буков, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, Минчо Минчев, Георги Бадев, Антон Диков, Николай Евров, Божидар Ноев, Людмил Ангелов, Eмма Тахмизян и много други.

Оркестърът е свирил в прочути европейски зали - театър "Шатле" в Париж, "Тонхале" в Бон, Голямата зала на Консерваторията в Москва, Залата на филхармонията в Санкт Петербург, "Брукнерхаус" в Линц, Аудиториумите в Барселона, Мадрид, Сарагоса и др.

Осъществени са концертни турнета в почти всички европейски страни и изяви в престижни музикални форуми у нас и в чужбина: Германия, Швейцария, Чехия, Полша, Италия, Русия, Австрия, Франция, Гърция, Испания.

Много от концертите и записите на оркестъра - аудио, видео, CD ще останат в златния фонд на българската култура като еталон за съвършенство и автентичност в интерпретацията на произведения от различни стилове и епохи. Симфонии № 5, 6, 8, 9, 14 от Шостакович, "Петрушка" и "Пролетно тайнство" от Стравински, Концерт за оркестър от Б. Барток, "Хармония на света" от Хиндемит, "Жанна д'Арк на кладата" от Онегер, Трета симфония( "Огненият ангел") от Прокофиев, "Морето" и "Картини" от Дебюси са само част от репертоарните заглавия, вписани като явления в музикалния живот на страната.

28 Май 2007 Основна програма

Милена Моллова, пиано

Милена Моллова е пианист и педагог с изключително активна изпълнителска и преподавателска дейност. "Тази артистка е създадена за да предаде това, което в музиката е най-елегантно и одухотворено. И тя го постига с обаятелно умение." (Жан Стеман, в. "Ла Лантерн", Брюксел). Милена Моллова e сред малцината щастливи пианисти, минали през школата на гениалния Емил Гилелс. Има и шанса да учи и при проф. Димитър Ненов, а преди това при клавирната педагожка Павла Жекова. Завършва на 19 години висшето си образование при проф. Панка Пелишек. Оттам нататък пътят й на концертния подиум е низ от награди, гастроли и превземане на върхове, свързани с оригинални творчески цели. Многобройни са участията и отличията й в авторитетни международни конкурси - Първи клавирен конкурс "Чайковски" в Москва, "Маргарита Лонг-Жак Тибо" в Париж, RDA Международен конкурс в Мюнхен, конкурса "Бетовен" във Виена. Гостувала е на концертните подиуми в Европа, Япония и Америка. Репертоарът, който поддържа е внушителен. Той включва различни стилове и епохи и се разпростира в широкия диапазон от солистичното и камерното музициране в различни формации, до партньорство с всички български симфонични оркестри под палката на най-големите български диригенти и световни знаменитости като Кондрашин, Акияма, Баумгартнер, Ципин и много други. Емблематичен акцент в репертоара на Милена Моллова е изпълнението на цикъла от 32 сонати на Бетовен представен в 9 концерта - творческа задача, която малко пианисти са успели да реализират. Милена Моллова осъществява два пъти интегрално изпълнение на Бетовеновите сонати за пиано и цигулка - в сътрудничество с Д. Шнайдерман и Г. Бадев. Наред с интерпретацията на класическия репертоар, пианистката поема предизвикателствата на първите изпълнения на произведения на съвременни композитори от Америка, България и други европейски страни. Натрупаният изпълнителски опит прелива в интензивната й работа като педагог. Професор Милена Моллова е ръководител на департамент "Музика" в Нов български университет, преподавател е в Държавната музикалната академия "Панчо Владигеров" и в Северногръцката корнсерватория в Солун. Ръководи майсторски класове в Германия, Италия, Швейцария, Турция и България. Канена е в жури на големи международни конкурси. Организатор е на международни фестивали в България и Швейцария.

Атила Пастор

Атила Пастор/роден във Виена/, завършва обучението си във Виенския университет по музика при проф. Тобиас Кюне. Голямо влияние върху развитието му като артист имат и преподавателите му впоследствие - Даниел Шафран, Арто Норас и Давид Герингас. Бил е стипендиант на фондациите "Хуго Волф", "Албан Берг" и др. Младият челист е носител на множество награди на международни конкурси, сред които първи награди от Байройт и Лицен. Отличен е и с наградата на виенските филхармоници.

На 16 години Атила Пастор дебютира във Wiener Konzerthaus и оттогава води активна концертна дейност в много европейски страни и в Азия. Ангажиментите му като солист обхващат концерти с Варшавските филхармоници, Балтийска филхармония, оркестри в Любляна, Холандия, Виенски камерен оркестър и др. Редовен гост е на международни фестивали като Chopin Festival Gaming, Festival Lancut, Britten Festival, Wiener Festwochen, Schubert Festival Warscau. Участва и в различни камерни формации.

Атила Пастор свири на виолончело, изработено от Андреа Амати през 1573г.

От сезон 1995/96г. Георги Димитров е Музикален директор и Главен диригент на Пловдивска филхармония, впоследствие на Оперно-филхармонично дружество - Пловдив и реализира множество проекти, турнета в страната и чужбина, както и откриването на Европейския месец на културата, предавано директно по Евровизия.

От 2000г. Георги Димитров е Главен директор на Оперно-филхармонично дружество-Русе, а от сезон 2005-2006г. е Директор на Оперно-филхармонично дружество - Пловдив.

Отзиви:

В-к "Култура" бр. 12/ 21 март 2003г., София

"Ако първата част бе насочена по-скоро към интерпретаторски реминисценции, втората част ни върна към днешната, сега и в момента, артистична мощ на един най-голям български диригент - Георги Димитров. Тук обектът на неговото творческо желание бе колосалната Симфония-кантата "Песен на земята" от Густав Малер..."

"...Естествена кулминация на изпълнението стана последната част "Сбогуване" - фантастично изстрадана от диригент и оркестър - с едно равнище на проникване в същността на драмата, от която те побиват тръпки. Финалът, в който музиката се слива с тишината бе "изпълнен" от публиката със секунди мълчание - един резонанс, който увенча цялото."

В-к "Утро" от 03. 05. 2000г. - Русе

"Реквием" на Верди в концерт от европейска класа"

"Като че ли пълната зала очакваше топуспеха на този концерт - дежурните меломани бях в компанията на широк слушателски елит. Реквием на Верди зазвуча с творчески "изненади" от европейска класа. Спокойно бих причислил шедьовъра на симфоничния оркестър и хора на ОФД - Русе, и особено на диригента Георги Димитров към забележителните продукции на кабелния канал "Мюзик"....

...Светският характер на Вердиевия "монолог" се чувстваше в красивата кантиленост и пеещи речитативи, пределната изразителност на фразата "течеше" под диригентската палка с монументална релефност...Извисената театралност в музикалната визия на Георги Димитров асоциираше с безсмъртните опери на Верди, налагаше своите естетически мерки безкомпромисно и владееше до последния тон залата."

В-к "Култура" бр. 45 от 5 декември 2003г. - София

"...И все пак кулминацията на вечерта дойде във втората част с Петата симфония на Шостакович, чийто трагизъм днес като че ли съвсем не ни е чужд, дори много по-близък, отколкото във времената, когато се разказваше колко е оптимистична. Дълбочината на диригентската концепция получи своя ответ от оркестъра...

Беше направо жестоко от гледна точка на оголването на емоцията. Сложен музикант е Георги Димитров. Голям и драматичен! И истински почтен - по отношение на таланта си, на културата си, на опита си. И най-вече по отношение на музиката."

В-к "Зюткуриер" - Баден Вюртенберг, Германия - април 2005г.

"Опияняващо - омагьосващо - очарователно"

"Още в началото трябва да споменем българският гост-диригент Георги Димитров, който поставя себе си и своето превъзходно дирижиране винаги в служба на процъфтяващата под неговите ръце музика, показа с оскъдни движения най-необходимото и подрежда, за да инициира със своя "инструмент" - оркестъра, светове от звуци и да потопи слушателите в едно нереално удивление...

... Димитров доказа във втората част на концерта с интерпретацията на Пета симфония от Чайковски, че той може и знае как да направи от оркестъра на Констанц едно истинско музикално цяло, от което може да изтръгне всички музикални ефекти..."

В-к "Култура" от 12.01. 2007г. - София

"Оперното събитие"

НДК - София "Бал с маски" от Верди - гостуване на ОФД - Пловдив.

Диригент Георги Димитров

"Започвам с най-важното - Георги Димитров на пулта....Майсторство струеше от всяка фраза - в оркестъра, в ариите, в дуетите. Мащабни сцени, приглушени пианисими, прокрадващи се теми - на любовта, на заговора. Всички трябваше да се подчинят на магията, която извайваха ръцете на диригента. Стоях и омагьосано го следвах и аз, и завиждах на публиката в Пловдив, че може да го слуша по-често...

...В юбилейното издание на фестивала бих поставила на челно място тази вечер..."

Георги Димитров започва да учи цигулка при известния цигулков педагог Б. Розенберг. През 1971г. завършва Българска държавна консерватория - София, със специалност оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов и цигулка при проф. М. Балкански. Специализирал е при Евгени Мравински и Арвид Янсонс в Санкт Петербург.

От 1972 до 1981г. е диригент на Пловдивска филхармония, а от 1981 до 1985г. е главен диригент на Русенска опера.До 1990г. е директор на Русенска опера, както и диригент в Софийска опера. В периода 1990-1995г. е диригент на Симфоничния оркестър на Република Сан Марино. През 2004г. е награден с най-високото отличие на Република Сан Марино - Кавалер на ордена "Санта Агата".

Дирижирал е всички български оркестри и е канен като гост-диригент на редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Италия, Полша, Чехия, Куба, Мексико, Испания и др.

Внушителният му репертоар включва симфонични произведения и оперни заглавия, премиерни изпълнения на творби от К. Илиев, С. Пиронков, Л. Николов, Кр. Кюркчийски и др.; Шостакович, Брукнер, Малер, Шьонберг, Бърнстейн, Прокофиев; впечатляващи постановки на "Набуко", "Аида", "Травиата", Бал с маски", "Отело", "Дон Карлос", "Риголето" и "Трубадур"от Верди, "Бохеми", "Тоска" от Пучини, "Норма" от Белини, "Любовен еликсир" и "Лучия ди Ламермур" от Доницети, "Селска чест" от Маскани, "Дама Пика" от Чайковски...

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ